Междувременно разпръснатите от гоненията, последвали Стефан, стигнали до Финикия, Кипър и Антиохия, като са проповядвали словото само на юдеите.
След като е изложил събитията, които изискват особено внимание и които са се случили след убийството на Стефан (Деян. 8, Деян. 9, Деян. 10), авторът пристъпва към описание на дейността на разпръсналите се вярващи извън пределите на Юдея и Самария. Целта му е да представи по-нагледно важните резултати от преследването и разпръскването на християните. „Гонението – казва свети Йоан Златоуст – е принесло не малка полза за проповядването на Евангелието. Ако враговете се бяха старали умишлено да разпространят Църквата, те не биха направили нищо по-различно: имам предвид – да разпръснат учителите“.
„Финикия“ – крайбрежна ивица земя северно от Галилея, по онова време подчинена на римляните, с прочутите някога градове Тир и Сидон.
„Финикия“
„Кипър“ – голям остров, разположен близо до сирофиникийския бряг на Средиземно море (вж. Деян. 4:36).
„Кипър“
„Антиохия“ – голям и процъфтяващ тогава град в Северозападна Сирия, на река Оронт, на 6 часа път от морето (около 30 версти), основан от Антиох, баща на Селевк Никатор, основател на Селевкидското царство. Преобладаващото му население било гръцко, но имало и много евреи. Гръцкото образование и език също преобладавали в града.
„Антиохия“
„никому не проповядваха словото, освен на иудеи“. Те следвали правилото, изказано веднъж от апостол Павел, че евреите са първите, на които трябва да се проповядва Божието слово (Деяния 13:46).
„никому не проповядваха словото, освен на иудеи“.
По този начин те благовестели Евангелието на юдеите, като заобикаляли езичниците, „не поради човешки страх, който за тях бил нищо, а желайки да спазват закона и да снизходят към тях“ (свети Йоан Златоуст), тоест към юдеите, които смятали, че имат най-големи права да бъдат оглашени с евангелското благовестие.