Господ казва, че не бива дори да се повдига спор за превъзходство между апостолите. Характерно за езическите царе е да се стремят да се издигат над другите, докато апостолите трябва да се стремят само да си служат един на друг (срв. Мат. 20:25 и сл.).
“които ги владеят”(οἱ ἐξουσιάζοντες), това не са царе, а специални управници, назначени от царете.
“благодетели” (εύεργέται). Както е добре известно, Евергети са наричали египетските царе от епохата, най-близка до времето на Христос. С тази титла се отбелязвали особените заслуги на тези владетели към държавата.