“като взе хляба” (λαβὼν ἄρτον). Тук евангелист Лука е по-близо до апостол Павел, който също разказва за установяването на Евхаристията (1 Кор. 11:24 и сл.). Оттук е взет изразът “благодарейки” (εὐχαριστήσας) и добавката към израза “Моето Тяло”, макар и с известна промяна (“което се дава за вас”, а при Павел – “което се преломява за вас”), както и думите “това правете за Мой спомен”. Евангелист Лука обаче по някаква причина пропуска последните думи, когато говори за “чашата след вечерята”, докато при Павел те се повтарят.
“което за вас се дава”, т.е. която се дава, за да може да се извърши вашето изкупление (τὸ ὑπὲρ ὑμῶν διδόμενον). Срв. Мат. 20:28. Тъй като Господ тук използва сегашно причастие (διδόμενον, “дава се, предава се”; по-правилно е “предавано”), от това можем да заключим, че Евхаристията, извършена от Христос, е имала жертвен характер, че още тук, на Вечерята, се е извършила великата и тайнствена жертва на Христовото предаване на Самия Себе Си на смърт.
“това правете”. Какво точно? Някои тълкуватели (напр. Б. Вайс) разбират тази заповед в смисъл, че Господ тук установява преломяването на хляба и споделянето му с присъстващите на вечерята, а може би и изричането на думите “това е Моето тяло…”, които определят символичния характер на действието. Сякаш тук не се говори за “приобщаване”, още повече, че евангелист Лука пропуска думите, които присъстват в Марк (“приемете”) и в Матей (“яжте..”). Но Кейл с право възразява срещу това стеснено разбиране, че в такъв случай остава съвсем неясно: какво са правили апостолите с разчупения хляб? Дали трябвало да го оставят на масата, или да го отнесат със себе си вкъщи? Не, очевидно Господ тук има предвид най-вече “приобщаването, причастяването” с Неговото Тяло… Евангелист Лука би могъл да пропусне думите “приемете, яжте”, които са споменати и от апостол Павел, просто поради тяхната познатост и с оглед на краткостта, още повече че мисълта, която те изразяват, се съдържа отчасти в думите “което за вас се предава”.
“за Мой спомен”, т.е. за да си спомняте за Мен. В тези думи се съдържа указание, че Евхаристията във всеки отделен случай на нейното извършване е действителната жертва на Христос, принесена за всички хора. Да се вижда тук намек само за символичния характер на Евхаристията (както твърди например същият Б. Вайс) е напълно неоснователно и явно противоречи на разбирането на апостол Павел (1 Кор. 11:27; срв. 1 Кор. 10:16).