На това възклицание Христос отговаря с притчата за повиканите на вечерята, в която показва, че никой от видните членове на теократичното еврейско общество, които се смятали за напълно пълноправни да участват в царството на Месията – тук най-точно се припознават фарисеите – няма да бъде допуснат в това Царство по своя собствена вина.
Тази притча е същата като цитираната в Матей (Мат. 22:2 – 14). Разликите между двете са несъществени. Там се говори за цар, който е дал “сватбено угощение за сина си”, а тук – просто за един “човек”, който “направи голяма вечеря и повика мнозина”, т.е., подразбират се преди всичко израилтяните, верни на Мойсеевия закон, каквито са били фарисеите и законниците. При Матей царят изпраща “слуги” – старозаветните пророци, а тук е изпратен един слуга, по смисъла на речта – Самият Христос, за да съобщи на поканените, че вечерята е готова (срв. Мат. 4:17).