В отговор на въпроса на законника Господ му разказва за един човек, който, пътувайки от Йерусалим за Йерихон, попаднал в ръцете на разбойници, които го ограбили, наранили и оставили на пътя. От контекста на беседата можем да заключим, че Господ под ограбения има предвид юдеин.
“Йерихон” (вж. Мат. 20:29) е отделен от Йерусалим с пустиня, която е много опасна за пътниците, тъй като там се криели разбойници.
“един човек”. Отците и учителите на Църквата придават особен тайнствен смисъл на някои моменти от историята за милосърдния самарянин. Така “един човек” според тяхното тълкуване е Адам, Йерусалим е Раят, Йерихон е светът, разбойниците са бесовете, свещениците са Законът, левитът са пророците, самарянинът е Христос, магарето е тялото Христово, гостилницата е Църквата, домакинът е епископът, двата динария са Старият и Новият завет, а завръщането е Второто пришествие (вж. например Теофилакт). Така, според тълкуването на Отците на Църквата, тук е изобразен подвигът на Въплътения Син Божий, възкръснал за спасението на човешкия род. (За подробно изложение на тази мисъл виж Тренч. Притчите на нашия Господ Иисус Христос, изд. 2, стр. 268 – 272.)
В историята за милосърдния самарянин Господ имал за цел да покаже на законника голямата бездна, която разделя знанието от действието, колко малко отговаря живота на неговата нравствена концепция за любов към ближния. В историята за милосърдния самарянин Господ имал за цел да покаже на законника “голямата бездна, която разделя знанието от действието, колко малко отговаря живота на неговата нравствена концепция за любов към ближния” (Тренч, стр. 274). Онзи, който питал: “кой е моят ближен”, който искал предварително да получи пълно изложение на задълженията си към ближния, по този начин разкрил колко малко разбира любовта, чиято същност е, че не познава граници, освен невъзможността да отиде по-далеч.