Имало и външни лица, които присъствали, когато Христос говорил на 70-те ученици (ст. 23). Сред тези външни лица бил и един законник (вж. Мат. 5:20; 22:35). Той не харесал, че Христос приписва толкова голямо значение на Себе Си (стих 24), и се изправил, показвайки, че иска да говори: очевидно преди това е седял сред другите Христови слушатели. Той искал да изкуши Христос, да Го подтикне да каже нещо директно в осъждане на Мойсеевия закон, а след това, разбира се, да повдигне обвинение срещу Него (Евтимий Зигавин). Срв. Мат. 22:35.
“какво да направя”. (срв. тълкуванието към Марк 10:17).
Някои съвременни коментатори считът, че законникът не е имал прикрита, злонамерена Подбуда. Според Тренч, например, употребената тук дума “изкушавам” (ἐκπειράζων αὐτὸν) означава просто “да изпитам някого”. Бог изкушава човека в този смисъл, за да му разкрие тайните на собственото му сърце чрез изпитание, за да открие и укрепи добрите му качества. Законникът просто е искал да изпита познанието на Христос, да измери дълбочината му (Тренч, “Притчите на Иисус Христос”). Тези предположения са неоснователни. Възможно ли е да се приписва на човек онова, което е присъщо единствено на Бога? И защо евангелист Лука би използвал излишно такъв съмнителен израз по отношение на законника?