Тук започва втората част на проповедта на планината, както се вижда от преходния израз “каза им и, каза им също”. Следващата реч на Христос е наречена в Лука притча (παραβολή), очевидно в смисъл, че цялото следващо учение на Христос е облечено във формата на сравнения и притчи, които показват условията, при които служението на Христовите ученици и християнското призвание като цяло могат да бъдат плодотворни. На първо място, в притчата за слепците, единият от които е водач, а другият – този, който трябва да бъде воден, е изказана следната идея: човек, който сам не притежава познание за истината, не може да доведе друг до такова познание (срв. Мат. 15:14).