Тази реч на Христос няма аналог при другите евангелисти. Твърди се, че действията на учениците в никакъв случай не са били паралелни на действията на свещениците в храма и че фактът, че свещениците, подчинявайки се на закона, са работили в храма, не може да оправдае учениците да нарушават книжническите тълкувания на закона, които забраняват работата в събота. Но подобно разсъждение е съвсем повърхностно. Срещу него показателен е изразът ἢ οὐκ ἀνέγνωτε ἐν τῷ νόμῳ. Спасителят, обяснявайки погрешното мнение на фарисеите, им посочва противоречието в самия закон, който, от една страна, забранява работите в съботите, а от друга, ги утвърждава. Препратката тук е към Числа 28:9-10. Противоречието не е било по същност, защото двата вида работа – за Бога и за хората – изискват различно отношение. Но законовото противоречие било неразбираемо и неразрешимо за фарисеите и книжниците от онова време и затова аргументите на Иисус Христос имали пълна тежест за тях и били неопровержими, въпреки че предизвиквали у тях тайно чувство на враждебност, както правят всички неопровержими доказателства, когато не съвпадат с нечии интереси.
Противоречието се разрешава от факта, че съботата е била посветена на Бога и е изисквала не бездействие, а активност. Откривайки логическата грешка на фарисеите, Спасителят се придържа към термина на самите фарисеи (Деян. 24:6), като използва думата βεβηλοῦσιν – осквернявам, профанизирам съботата, като коля жертвените животни, изваждам вътрешностите, събличам кожата, разрязвам ги на парчета и ги измивам, слагам дърва върху тях, паля огън. Юдеите имали поговорка: “В храма няма събота”. Отговорът на Спасителя тук е подробен: Той посочва мястото (храма), хората (свещениците), времето (съботата) и самото деяние (оскверняването на съботата). Това счита и Йоан Златоуст. Целта на тази реч е да покаже ясно, че фарисеите трябва да бъдат по-внимателни в обвиненията си за нарушаване и оскверняване на съботата. На евентуалното възражение от страна на фарисеите, че тези са свещеници, а тези са ученици, отговорът е в следващия стих.