“Мъжът й” – думата “мъж”, според буквалния превод от гръцки, означава буквално съпруг, а не годеник. Но е ясно, че евангелистът използва тази дума в смисъл на защитник, покровител и може би годеник. В противен случай би имало очевидно противоречие в собствения му разказ. В Свещеното Писание думите “съпруг” и “съпруга” понякога се използват не в смисъл на съпрузи.
“Беше праведен” – на евр. “цадик”. Така се наричали хората, които били благочестиви и винаги се стараели да спазват закона. Защо Йосиф е наречен така тук, е ясно. Като видял, че Мария е бременна, той помислил, че тя е извършила нещо лошо, и тъй като законът наказвал за лошите дела, Йосиф също решил да накаже Мария, макар че това наказание, поради неговата доброта, би трябвало да се отличава с лекота. Думата “праведен” обаче не означава “добър” или “любящ”. В Евангелието ясно се вижда конфликтът на емоциите в душата на Йосиф; от една страна, той е праведен, а от друга, изпитва съжаление към Мария.
Според закона той е бил длъжен да използва власт и да я накаже, но от любов към нея не е искал да я посрами, т.е. да я разобличи, да разкаже на другите за нея и след това, въз основа на това, да поиска наказание за Мария. Думата “праведен” не се обяснява с израза “не желаеше”; последният е допълнително и специално деепричастие (на гръцки е причастие). Йосиф е бил строг пазител на закона и освен това не е желаел да изложи публично Мария. Думата “посрами” се чете по различен начин в гръцкия език.
- Според единия прочит думата „посрами“ (δειγματίσαι) следва да се обясни така: давам пример, изваждам на показ заради примера. Думата е рядка, не се използва често при гърците, а в Новия Завет се среща още само в Кол. 2:15 (ἐδειγμάτισεν, в бълг. синодален превод: „изложи на позор“). Тя може да бъде еквивалентна и на израза „просто го пусни“.
- В много други ръкописи е използвана по-силна дума, която означава да опозориш или да застрашиш, да разгласиш нещо, за да предизвикаш нещо лошо, да предадеш на смърт жената, която не се е оказала вярна (παραδειγματίσαι).
„Поиска“ – това означава решение, желание да приведеш в действие свое намерение. Гръцката дума, преведена с „напусне“, означава „да се разведе“. Разводът е можело да бъде таен и явен. Първият се е извършвал само в присъствието на двама свидетели, без обяснения за причините за развода. Вторият – тържествено и с обясняване на причините за развода пред съд. Йосиф имал намерение да направи първото. „Тайно“ (λάθρα) тук може да означава и тайно преговаряне, без разводно писмо. Това, разбира се, било противозаконно (Втор. 24:1), но разводно писмо, дори и да било тайно, противоречи на употребената в Евангелието дума „тайно“.