И преди да каже или направи нещо, Той призова апостолите, за да не остане нищо скрито от тях нито от думите, нито от делата Христови, че да могат след това смело да кажат: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20). Той ги е видя не с телесен, а с духовен поглед, гледайки не лицата им, а сърцето им. И ги избра не защото те вече бяха апостоли, а защото можеха да станат такива. Точно както един художник, когато види скъпоценни, но нешлифовани камъни, ги избира не защото вече са ценни, а защото биха могли да станат такива (защото е опитен в занаята си и не презира доброто, което няма външен блясък), така и Господ, като видя апостолите, избра не делата им, а сърцето им.

Тълкувание на Матей, PG 56:674.