Не разбирайки, началникът на синагогата пречеше на изцелението на когото и да било в съботен ден, защото съботата е образ на бъдещия покой. Покой обаче не от добри дела, а от зли, както е определено, за да можем в бъдещето, след смъртта, да празнуваме съботата като покой от задължителни дела, без никакъв товар на греховете, а не на доброто.
Затова на Господа било угодно да отговори: “Лицемер! не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота и не го ли води да го напои?”.