“Който е дал такава власт на човеците.” В този стих евангелистът очевидно изобразява впечатлението, което изцелението на парализирания човек е направило на народа, и то вероятно със същите думи, с които е било изразено от самия народ, – народът по своя състав като цяло бил простолюдие (ὄχλοι, тълпа). Възможно ли е било този народ да е мислел за нещо особено възвишено, философско, а да не се е изразявал на своя простонароден език? Очевидно е, че силата на израза тук е почти еднаква с тази на нашите обичайни и простонародни изрази, които употребяваме, когато чуем за щастието на някой отделен човек, и казваме: “какво щастие за хората”.