Въпросът, зададен на книжниците, е забележителен по своята дълбочина и тънкост. Те смятали, че е трудно да се каже това, което казал Христос. Самите те не биха говорили така. Не биха се осмелили да кажат: “Стани и ходи”. Така че нито едно от тези неща не е било възможно за тях. Но за Христос e било различно.
Първото – прощават ти се греховете – вече го казал. Изглеждало, че за Него това било лесно. Но така лесно ли е било да каже: „Стани и ходи“? Inter dicere et facere – казва Йероним, – multa distantia est (между делото и думата има голямо разстояние). Очакваният отговор бил, че е по-лесно да се простят греховете, защото думите вече били изречени; но те сами по себе си не можели нито да се докажат, нито да се опровергаят. От друга страна, ако думите “стани и ходи” били недействителни, те можели да предизвикат единствено присмех. Затова Христос потвърждава привидно по-лесното си изказване, демонстрирайки Своята сила, с по-трудното.
В доказателството, представено от Спасителя, трябва да обърнем внимание, че Той не пита: Кое е по-лесно – да прощаваш грехове или да изправиш на крака болния? Защото не може да се каже, че опрощаването на греховете е по-лесно от изцелението. Но кое е по-лесно да се каже. Ratione judicii humani facilius est dicerë remissa sunt (Бенгел) – мислейки по човешки, е по-лесно да се каже: опростени са ти греховете. Но Аз, пояснява Спасителят, ще ви докажа Своето право да говоря така, като изрека по-трудното слово: