Матей пропуска подробностите, дадени от Марк и Лука, както и съобщението, че по пътя към дома на Иаир до началника се приближили хора (според Лука τις – един човек), които му казали, че момичето е умряло, че не трябва да безпокои Учителя.
Разказът на Марк е най-подробен. Според разказа на Матей Иисус Христос влязъл в къщата на Иаир (който тук не е наречен по име) и видял свирачите на флейта (αὐλητάς) и смутения народ (τὸν ὄχλον θορυβούμενον), заповядал на всички да излязат (ἀναχωρεῖτε – изразява движение назад, отстъпление, отстраняване), защото момичето не е мъртво, а спи.
Матей не посочва изрично, че девойката наистина е умряла, но по-нататъшното съобщение, че „те Му се присмяха“ – а Му се смеели, защото виждали в думите Му грешка – указва реалността на смъртта. Евангелистът, макар и най-кратко, ни представя една обикновена картина на подготовка за погребението, което обикновено се извършва сред евреите в самия ден на смъртта. В един малък град, където всички се познават, знаят какво се случва със съседите им, бързо научили за смъртта на момичето. И щом разбрали, се появили наети свирачи на флейта и опечалени. Присъствието на флейтисти не се споменава в паралелните разкази на Марк и Лука. Инструментите, които използвали, били флейти. Броят на свирачите обикновено надвишавал броя на опечалените, ако можем да направим такъв извод от Талмуда, че и най-бедният израелтянин трябвало да се погрижи за двама свирачи и една оплаквачка, когато починела жена му. Броят и на едните, и на другите нараствал според възможностите на семейството и в настоящия случай вероятно имало значителен брой и от двете групи. Оплаквачките са споменати още от пророк Йеремия (Йерем. 9:17). Обичаят да се плаче над мъртвите е съществувал сред гърците и римляните.
Тъй като свирачите и оплаквачките били наемани, то разбира се, в този обичай имало много лъжи и лицемерие. В оплакванията се изброявали заслугите и добродетелите на починалия, за да подтикнат близките му да плачат още повече за него.. Именно тази лъжа и това лицемерие предизвикали възмущението на Христос, който заповядал на всички присъстващи да се разотидат, оставяйки (според другите синоптици) само няколко души. Неговите думи: „Момичето не е умряло, но спи“ имали за цел да противодействат не само на наетия и лицемерен, но дори и на искрения плач. За първия те били изобличение, за втория – утешение.
По-нататъшното значение на думите на Христос, както правилно отбелязват, е, че Той смятал смъртта за сън. И то не веднъж, но и при възкресяването на Лазар. Смъртта е лъжа в човешкия живот, и бидейки лъжа, тя произвежда и поражда друга лъжа. На тази лъжа се противопоставя истината, която обикновено предизвиква присмех от страна на лъжата и лъжците. Това обяснява подигравките с Христос. В най-дълбоките и сериозни моменти от човешката история хората се присмивали на Човешкия Син. Но всичко това само още по-силно доказва истинността на думите на самата Истина: евангелистите не биха казали κατεγέλων αὐτοῦ, ако всичко изглеждало неоснователна легенда или ако момичето било изпаднало в летаргичен сън.
Κοράσιον е умалително от κόρη, което означава „момиче“ или „девойка“. При тълкуването на тези стихове свети Йоан Златоуст изглежда греши, като казва, че според Марк и Лука Христос е взел трима ученици със Себе Си, докато Матей просто казва, че Христос е взел ученици.