В сравнение с историите на Марк и Лука, разказът на Матей е кратък. При Матей се разказва само това, че Спасителят, като се обърнал и видял жената, ѝ казаб, че нейната вяра я е спасила и тя тозчас станала. При Матей не е толкова ясно, колкото при другите синоптици, на какво се дължал страхът на жената. Но и от неговия разказ е видно, че тя се е страхувала от нещо, защото тайно се докосва до Христос, а и не смеела да разговаря с Него.
„Дъще“ в този случай може да служи като допълнение към думата „дерзай“. Жената трябва да бъде смела, защото тя не е чужда на Христос, а е Негова дъщеря, както парализираният е Негово „чедо“ (Мат. 9:2), както и всички други хора, повярвали в Христос. Това е едно обръщение, изпълнено с любов.