Марк и Лука разказват за събитието по-подробно от Матей (Марк 2:1-12; Лука 5:17-26). Думите “вярата им” (αὐτῶν) трябва да се отнасят преди всичко до хората, които са донесли парализирания. Ако самият парализиран имаше силна вяра, нямаше да има нужда да му се напомнят греховете му. Напълно възможно е самият болен да е гледал на болестта си като на наказание за греховете си. Така той може да е страдал не само физически, но и духовно. Следователно, за да се сложи край на това страдание, е било необходимо най-напред да се излекува от духовната си болест. Затова, сякаш отлагайки делото на чудотворното изцеление, Христос казва най-напред: “Прощават ти се греховете”. По думите на свети Йоан Златоуст, изричайки тези думи, Спасителят „предварително излекувал душата, като опростил греховете ѝ; ако предварително бе изцелил болния, то това не би Му донесло голяма слава“.