По отношение на думите: “Дойдох да призова…” някои църковни писатели задават следните въпроси. Христос е дошъл при всички, – защо Той казва, че не е дошъл при праведниците? Следователно, имало ли е хора, които не са имали нужда Той да дойде? Наистина ли Христос е искал да изрази мисълта, че е дошъл само при грешниците? Ако под “грешници и праведници” (мними) Той наистина има предвид само грешниците, може ли да Му се приписва мисълта, че разделя грешниците на групи? Отговаряйки на тези въпроси, нека кажем, че изразът на Христос трябва да се разбира само в най-широк, ако не и в абсолютен смисъл: Той дошъл изключително при грешниците. Защо не и при праведните? Защото няма такива. Кой е този, който ще живее и няма да съгреши? Единствено Христос е абсолютно праведен, а всички останали са грешници. По този начин в 13 стих е изразена мисълта на Христос за греховността на всички хора.
Книжниците и фарисеите, които се смятали за праведни, грешали: те били не само грешници, но дори по-грешни от тези митари и техните другари. Следователно не трябва да се прави разлика между грешници и праведници, а само между относително грешни и абсолютно грешни. Първите не са толкова грешни, че да не могат да приемат Христос; вторите са по-грешни от тях, защото пред лицето на живата и абсолютна Истина и безгрешност се смятат за праведници и затова не могат да приемат Христос. Христос никога не е казвал, че всички трябва да Го приемат, че са Го приели или че Го приемат. В цялото Евангелие е застъпена мисълта за грешниците, които са спасени, и за грешниците, за които вратата на спасението е затворена.