Още древните тълкуватели обръщали внимание на реда на думите (в гръцкия текст). Ако в славянския текст запетаята се постави след „человек есмь“ (ἐγὼ ἄνθρωπός εἰμι), то е необходимо да се преведе така: аз съм човек, който има под своя власт войници и т.н.; а ако се постави след израза „под властию“, то изразът ще означава, че стотникът сам се намирал под нечия власт („подвластен“, както в руския превод), и в същото време, намирайки се под власт, има „под себе се“ (в руския превод – „в подчинение“), тоест, под своя власт и войници. Последното мнение споделя и свети Йоан Златоуст. Смисълът на думите на стотника ще стане по-понятен, ако отнесем началото на 9 стих към λόγῳ („дума“) от стих 8 и погледнем на стих 9 като продължение на този израз. Стотникът мислил, че „словото“ на Христос Му се подчинява. То се намира под Негова власт и Той властно се разпорежда с него. Така продължението става ясно. „Словото“ на Христос е под Негова власт или в Негова власт, и аз зная това, понеже също се намирам под власт…
Стотникът сравнява себе си не със Самия Христос, а с Неговото слово, с думата Му. По-трудно е да се обясни „защото“ (γάρ). Тя има тук много тънък и почти неуловим смисъл. Можем да изложим речта на стотника в такава разпространена парафраза: „Твоята дума се намира под Твоята власт, Ти се разпореждаш с нея според Своето произволение. Защо? Защото (γάρ) аз зная това от собствения си опит. Ти не си под власт, а аз съм под власт. Обаче, ако и аз кажа само една дума, ми се подчиняват“.