Изцеленият трябвало просто мълчешком да се отправи към свещеника. Не думите, а самото дело, самото чудо на изцелението е трябвало да свидетелства за Христос и пред народа, и пред свещениците. Такава била директната заповед. Косвено се заключавала в това, изцеленият да си мълчи за чудото. «И в действителност, каква нужда имало от това, прокаженият да съобщи с думи, за това, което свидетелствало неговото тяло?» (Йероним). Спасителят изисква да се възвести за чудото с дело, а не със слово-и преди всичко на свещениците, за да получи достъп до израилското общество, съгласно с установените закони, изложени в книгата Левит (Лев.14).
Прокаженият трябвало да отиде в Йерусалим, да се представи за преглед на свещениците и да принесе установените жертви. Изразът «тям за свидетелство» не се отличава с определеност, защото е неизвестно, кой именно се разбира под «тям». Едни казват, че тук се разбират въобще всички хора, които биха могли да видят прокажения и с които той е могъл да влезе в общение. Много по-голямото число тълкуватели разбират, че тук се разбират само свещениците. Така смятат свети Йоан Златоуст и мнозина други, при което свидетелството на изцеление е трябвало да се състои или в това, че Иисус Христос е спазил законните постановления, или просто в заявяването за неговото оздравяване. Това, че множественото «тям» се отнася към класата на свещениците, Цан смята за естествено и граматически неоспоримо (ср. Лука 23:50, следващи – βουλευτὴς αὐτῶν; също така Лука 2:22; Римл. 3:1–2). При Йероним неопределеността на речта се отстранява от въведението в текста и тълкуванието на думата sacerdotibus (свещениците).