Мястото, на което пристигнал Спасителят, Матей нарича ἡ χώρα τῶν Γαδαρηνῶν – страната на гадаринците. В древността е имало три града, от които евангелистите може би са заимствали наименованията си за тази местност.
- Гераса – Този град се намирал далеч на югоизток от Галилейското езеро, на границата с Арабия, на два дни път от южния бряг на Галилейското езеро, малко по на север от река Ярмук, приток на Йордан. От града са останали най-значителните руини в тази местност. Той се е намирал на мястото на днешния град Джераш. Предполага се обаче, че евангелистът не е могъл да посочи името на местността край Галилейското езеро и че името γερασνῶν, което се среща в някои ръкописи, е само повредено γεγρεσηνῶν.
- По-близо до езерото е била Гадара, южно от река Ярмук, също приток на Йордан. Йосиф Флавий казва, че Гадара е била укрепената столица на Перея. Думите на Евсевий не се отличават с яснота; той казва, че Гадара е била разположена срещу (ἀντικρύ) Скитополис и Тивериада (Тиберия) на изток, на планина, където имало горещи лечебни извори. Неяснотата тук е, че Тиберия е била малко на север от Гадара от другата (източна) страна на Йордан, а Скитополис (Беосан) е бил много по на юг. Гадара е била известна със своите горещи извори далеч отвъд границите на Палестина, и за нея, между другото, споменава и Страбон. Градът е бил разрушен от евреите, но след това е възстановен от Помпей и от него са останали много монети. Гадара бил населена предимно с езичници, а Йосиф Флавий го нарича πόλις ἑλληνίς – гръцки град. Той бил един от десетте града на т.нар. Декаполис (Десетоградие). В наши дни се нарича Ум-Кейс. Област Гадара граничила на запад с област Скитополис, а на север – с Ипон. Градът притежавал част от ивицата от източната страна на езерото. Трудно е да се определи какво отношение е имала тази ивица към ивицата на Ипон, който също владеел брега на езерото в средната му източна част.
- Според свидетелството както на Ориген, така и на Евсевий, съществувал е град Гергеса, от който днес не е останала никаква следа (местността е известна в наши дни с името Керса). Трудно е да се каже принадлежала ли е Гергеса на Гадара, и ако да, как точно, след като между тях се е намирала сама областта на Ипон, и защо тази област не е била наречена на името на този град. Цанг допуска, че цялата област се е наричала Гадаринска, включително и мястото, където бил разположен Гергеса. Това обяснява разликите в свидетелствата на евангелистите, от които единият (Матей) нарича местността (според по-вероятния прочит) гадаринска страна, а другите двама синоптици (също според по-вероятния прочит) Марк – γερασηνῶν (Марк 5: 1), а Лука – γεργεσηνῶν (Лука 8:26; в руската Библия при Матей е „в Гергесинската страна“, а при Марк и Лука е„Гадаринската“). По този начин трябва да допуснем, че Спасителят е излязъл на брега около Гергеса и е искал да тръгне оттам по пътя за Гадара, ако такъв път е имало.
По-нататъшният разказ ни поставя пред още повече трудности. Според Матей, към Христа се приближили двама бесновати, а според Марк и Лука – само един. Няма друг начин да се съгласуват евангелистите, освен с предположението, че Матей е обърнал внимание на двама души, а другите синоптици – само на един, който е изглеждал по-свирепо от другия. Вторият при Матей, не се появява ясно, а сякаш замъглено. Впрочем, някои изрази на Марк (Марк 5:9) „защото сме много“ се тълкуват м смисъл, че е имало не много демони, а бесновати. Дали бесноватият е бил един, двама или даже няколко, няма как да се определи точно.
Известно е само, че живеели в гробници. И сега пътуващите по пътя към Гадара срещат гробници, изсечени в скалите. Причината обладаните от бесове да живеят там се обяснява с еврейското суеверие, според което демоните пребивавали предимно в гробища и гробници, а бесноватите само следвали това суеверие. Но по-естествено е да се обясни животът на обладаните в гробници с това, че те били прогонвани от градовете и селата. С какво са се хранили? Трудно е да отговорим с точност. Може би с растения и треви, а може би и някои хора им носели храна, макар последното да е съмнително.
Думите на евангелист Матей „никой не смееше да минава по тоя път“ показват, че пътят наистина е бил опасен за един или повече души, а не че всички връзки между Гадара и Гераса били преустановени заради присъствието на бесноватите. Че не са били опасни за всички, личи и от факта, че поне единия някои хора се опитали да вържат (Марк 5:4, Лука 8:29). Опасността от тях се състояла в това, че те били χαλεποὶ λίαν, тоест не просто свирепи, но твърде свирепи.