При Марк се разказва за същия случай на изцеляване на прокажения (Марк 1:40–45), както и при Матей, но със значителни разлики и в малко по-друга връзка. При Лука (Лук. 5:12–14) се казва, че прокаженият е изцелен в града, а не просто по пътя от планината. Затова предполагат, че тези събития се случили в следната последователност. Когато Иисус Христос слязъл от планината, тогава се отправил към Капернаум. По пътя Той влязъл в един град, кой, не е известно, там Го срещнал един прокажен и Той го изцелил. След това Той продължил Своето пътуване и пристигнал в Капернаум. Прокаженият, вероятно, не е бил на планината и не е чул Неговата проповед. Тази мисъл активно се поддържа от Йоан Златоуст и други тълкуватели. По своето „благоразумие“ и „вяра“, прокаженият „не прекъснал поучението, не се стараел да се промъкне през събранието, но дочакал подходящо време, и пристъпил вече тогава, когато Христос слязъл от планината. И не просто пристъпил, но с голяма скръб паднал пред Христос на колене, както разказва Лука, и Го помолил за изцеление“.
Проказата била страшна болест, която и днес се среща, и то не само в горещите страни. В древността тя се смятала за нелечима, макар и да са били установени закони „за очистването на прокажените“, от които, разбира се, не би имало необходимост, ако всички прокажени са били безвъзвратно обречени на смърт. Проказата принадлежала, във всеки случай, към най-тежките болести. Някои я смятат за незаразна болест и доказват това с факта, че Нееман бил прокажен и въпреки това служил като военачалник при сирийския цар; Гиезий, макар и прокажен, разговарял с Израилския цар (4 Цар. 8:4–5). Свещениците трябвало да преглеждат внимателно прокажените, но отникъде не става ясно, че те се заразявали с проказа. Привеждат се и мненията на съвременните учени като доказателство за незаразността на проказата. Обаче предпазливостта, възприета и от евреите, и от жителите на другите страни, показва, че тя не бива да се смята за съвършено незаразна. Болестта поразявала членовете на тялото, те гниели и окапвали, зъбите се разхлабвали и падали, мекото небце се разрушавало. Приживе всеки прокажен бил смятан за жив мъртвец, той трябвало да се държи като мъртвец, и всички следвало да се държат с него като с мъртъв. Всеки прокажен бил нечист.
Христос, както ставало обикновено, се отнесъл с любов към прокажения. Някои обясняват смисъла на неговата молба така: ако Ти искаш, то очисти ме; Ти можеш да направиш това. Това сякаш го изисква условната частица ἐάν, указваща на бъдеще време или на някакъв възможен случай. По думите на Т. Цан, „изразът „ако искаш“ указва на съмнението на прокажения в склонността на Иисус Христос да извърши изцелението. Съмнението се дължало на самото свойство на неговата болест. Трудно е, разбира се, да се отсъди как е станало в действителност, оригиналът не дава никакво право да се говори нито за, нито против такива тълкувания. Ориген обяснява по-добре и по-просто молбата на прокажения: „Господи! Чрез Тебе всичко става; защото ако Ти поискаш, то ще имаш възможност да ме очистиш. Твоята воля е дело, и всички се покоряват на Твоята воля. Ти преди си очистил от проказа и сириеца Нееман и ако само поискаш, можеш и мене да очистиш“.