(Ср. Марк 1:32–34; Лука 4:40–41)
При Матей разказът е съкратен в сравнение с Марк и Лука. От сведенията на последните двама евангелисти е възможно да се направи извод, че това е станало вечерта на онзи ден, когато Иисус поучавал в синагогата. Това станало в събота (Марк 1:21; Лука 4:31). С това се обяснява защо хората са били довеждани или донасяни при Христос само вечерта, тъй като в самата събота не се позволявало нито да лекуваш, нито да се излекуваш. Към думите на Матей „а като се свечери“, Марк добавя: „по заник-слънце“; също така, че целият народ се събрал пред „вратата“ (при вратата); че болните са страдали „от разни болести“ и че Христос „не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос“.
При Лука има същите добавки, каквито и при Марк, но отчасти и други: Христос възлагал ръце на болните и демоните излизали (не от всички), но „из мнозина“ и викали: „Ти си Христос, Син Божий“. Тази последна добавка, макар и косвено, хвърля светлина върху причината, по която Спасителят забранявал на демоните да Го наричат така. Тя, очевидно, се състояла в нежеланието Му демоните да Го провъзгласят за Син Божи. Що се отнася до причината, по която при Матей се споменава преди всичко за бесновати, то това се обяснява с обстоятелството, че на сутринта в тази събота Христос изцелил бесноват (Марк 1:23–27), и това развълнувало силно народа.
По такъв начин сравняването на разказите на евангелистите ни дава повече или по-малко пълна картина за това, за което евангелист Матей тук разказва накратко. Много важно е да се отбележи, че за истинския и всемогъщ Лекар нямало очевидно никакви ограничения в проявата на Неговата чудодейна сила. Изразът на Лука (Лука 4:41) ἀπὸ πολλῶν („из мнозина“, но не от всички бесновати излизали бесовете) само по себе си не е свидетелство за ограниченост на проявата на Божествената сила и следва да се тълкува според свидетелствата и на другите евангелисти, които потвърждават, че Христос изцелявал „всички“ (πάντας) болни, и по-точно „които имали слабост“ или се чувствали зле. И сред обикновените хора се срещат лекари, но обикновено далеч не всички прибягващи към тях, получават изцеление, така че някои изцеления могат да се обяснят с естествени причини. Но друго нещо е, когато се изцеляват не само „мнозина“, но и „всички“; такъв факт е невъзможно да се обясни с естествени причини, но сякаш непреднамереното му указване от евангелистите може да послужи като едно от най-силните доказателства за апологетиката, че Христос е имал необичайна божествена чудотворна сила.