Посочва се причината, поради която народът “се чудеше”. За простите слушатели около Христос била твърде забележима разликата между Неговото слово и словото на книжниците и фарисеите. Те учили, без да имат такава духовна власт, каквато притежавал Христос. Думите на евангелиста може да бъдат проверени дори сега. Четейки Талмуда, където е изложено учението на книжниците и фарисеите от онова време, ни поразява бедността на съдържанието и пълното отсъствие на духа на живота. В нито един талмудистки трактат не можем да открием такава “сила на духа”, каквато е характерна за всички изречения от планинската проповед на Спасителя. Днес това е признато от всички тълкуватели.