Аористът в този стих означава действия, които са завършени, но не оставят след себе си следи. С думите „в онзи ден“ (в гръцкия текст членувано) се има предвид великият ден на съда, пред който всички останали дни изглеждат съвсем незначителни. На еврейски език този израз съответства на „бе йом гагу“ – фраза, която често се среща в старозаветните писания. В деня на Страшния съд, когато ще се решава въпросът за влизане в Небесното Царство, хората ще се приближат до Иисус Христос и ще Му кажат същите думи, които бяха приведени по-рано, т.е. удвоеното Κύριε, Κύριε. Тъй като сякаш изглежда, че Той се бави да ги признае за Свои ученици, те Му представят доказателства за вярата си в Него, като посочват своите пророчества, дела и чудеса, за които казват, че са извършени “в Негово име”. В гръцкия език тук стои дателен падеж на средството, за разлика от ἐν τῷ σῷ ὀνόματι. Това означава, че са използвали името на Христос като средство за извършване на своите чудеса. С думата “пророкуваха” тук се има предвид просто проповядване, а не пророчество в истинския смисъл на думата, макар че последното не е напълно изключено.
Толук повдига въпроса как лъжепророците са били в състояние да извършат такива необикновени дела. Много екзегети правят разлика между дяволски и божествени чудеса, но това не е приложимо тук. Споменатите лъжливи пророци не са вършили делата си, съзнателно търсейки помощ от дявола, те са искали да служат на делото на Христос, но и се обръщали към Него заради това с пълна самонадеяност и очакване на награда от Него, подобно на тези, описани при Лука (Лука 13:26).
Много по-важен е друг въпрос, който може да се зададе: Могат ли да се извършват чудеса дори при наличието на такава нечиста и помрачена вяра? Може да се отговори, че както заклинания, така и чудеса в името на Христос се извършват още от първия век на християнството. Чудесата по начина, вида и естеството на извършването им са различни. Много чудеса изглеждат само като чудеса, извършват се с помощта на измама и представляват измама, въпреки че хората вярват в тях. Чудотворците са особено многобройни във времената на развитие на суеверията.