Смисълът на тези думи е ясен. „На тях, тям“, тоест на езичниците. Йероним пише, че вследствие на това учение на Спасителя възникнала ереста и извратената догма на някои философи, които казвали: ако Бог знае за какво ще се молим, ако още преди нашите молби Той знае за нашите нужди, то напразно ще говорим на Знаещия. На тази ерес както Йероним, така и други църковни писатели отговарят, че в молитвите си към Бога ние не казваме на Бога за нашите нужди, а само молим. „Едно е да кажеш на незнаещия, а друго е да поискаш от знаещия“. Тези думи могат да се смятат за достатъчни за обяснението на този стих. Можем само да добавим, заедно с Йоан Златоуст и други, че Христос тук не говори срещу настойчивите и засилени молби на хората към Бога, за което свидетелства притчата на Христос за бедната вдовица (Лука 18:1 – 7) и за настойчивия приятел (Лука 11:5 – 13).