Както в учението за милостинята, така и тук не се посочват начините на молитвата, а нейният дух. За да разберем това, трябва да си представим човек, който се е затворил в стаята си и се моли на своя небесен Отец. Никой не го принуждава към тази молитва, никой не го вижда да се моли. Той може да се моли, като произнася думите и като не ги произнася. Никой от хората не чува тези думи. Молитвата е акт на свободно, безпрепятствено и тайно общуване между човека и Бога. Тя идва от сърцето на човека.
Още в древността е бил повдигнат въпросът: ако Христос е заповядал да се молим тайно, не е ли забранил по този начин публичната и църковната молитва? На този въпрос почти винаги се е отговаряло отрицателно. Йоан Златоуст пита: “И какво? Нима казва Спасителят, че в църква не бива да се молим?” И отговаря: „Трябва, и даже много трябва, но само според това с какво намерение го правим. Бог гледа винаги целта на делата. Ако влезеш в горната стая и затвориш вратите зад себе си, а направиш това за показ, то и затворените врати няма да ти принесат никаква полза… И така, макар да си затворил вратите, Той желае преди да ги затворите, да изгоните суетата и да затворите вратите на сърцето си. Да бъдеш свободен от тщеславието е винаги добро, а особено по време на молитва“. Това тълкуване е правилно, макар на пръв поглед да изглежда, че противоречи на прекия смисъл на думите на Спасителя.
Най-новите екзегети дават малко по-различно и доста остроумно обяснение. “Докато – казва Цан – милостинята по своята природа е дейност, открита и свързана с ближните, и следователно не може да бъде напълно тайна, молитвата по своята същност е речта на човешкото сърце към Бога. Следователно за нея всеки отказ от публичност не само не й вреди, но и я предпазва от всеки примес на чужди влияния и отношения. Спасителят не счел за нужно да отслабва енергията на Своята реч с дребни предупреждения срещу неразумни обобщения, като например, забраната за всяка публична молитва (срв. Мат. 6:9 и сл.; Мат. 18:19 и сл.) или на всяка молитва, чута от други хора (срв. Мат. 11:25, Мат. 14:19, Мат. 26:39 и сл.)“. С други думи, тайната молитва не се нуждае от никакви ограничения. Духът на тайната молитва може да присъства в явната молитва. Последната няма никаква стойност без тайната молитва. Ако човек се моли в църквата със същата нагласа, с която го прави и у дома, неговата публична молитва също ще му донесе полза. Тук не е мястото да обсъждаме стойността на публичната молитва сама по себе си. Важно е само, че нито Христос, нито Неговите апостоли я отричат, както е видно от горните цитати.
Преминаването от “вие” в стих 5 към “ти” може да се обясни отново с желанието да се засили противопоставянето на истинската молитва на молитвата на лицемерите.
„стая“ – ταμεῖον. Тук се разбира всяка затворена или заключена стая. Първоначалното значение на думата (по-правилно ταμιεῖον) е – склад за провизии, хранилище (вж. Лука 12:24), впоследствие спалня (4 Цар. 6:12; Екл. 10:20).
Тук трябва да се обърне внимание на общия извод, който свети Йоан Златоуст прави при разглеждането на този стих. „Да извършваме молитви не с телесни движения, не с крещящ глас, а с добро душевно разположение; не с шум и глъчка, не за показност, сякаш за да отблъснем ближния, а с всякакво благоприличие, сърдечно съкрушение и неподправени сълзи“.