Тук е налице почти точно съответствие с наредбите на Таанит и Йома. Само че там това е било знак за прекратяване на поста, а тук – за неговото започване и продължаване. Мислили са, че Спасителят говори само за частните пости, при които е възможно спазването на Неговите наредби. Що се отнася до обществените пости, би било неудобно да се появиш с измито лице и весел вид по време, когато всички други се държат по друг начин. Но такова разграничение не изглежда необходимо; и двата поста за лицемерите биха могли да послужат като повод за показност, а последната е осъдителна за всички видове пост. Според учението на Спасителя постът във всички случаи трябва да бъде тайно, вътрешно разположение на човека в отношението му към Бога, пост за Бога, а не за човека.