И тук, както във второто и четвъртото блаженство, наградата е поставена в най-естествено съответствие с добродетелта. Думата “милостиви” е употребена в смисъл на хора изобщо, които проявяват милосърдие, благоразположение към ближните си, а не само към бедните. В Стария завет същата истина е изразена много подобно на заповедта на Спасителя, но милосърдието е ограничено само до бедните (Книга Притчи Соломонови 14:21 – според превода на Седемдесетте).
Думите на Спасителя са по-близки до тези на пророците (Осия 6:6; Михей 6:8). Свети Йоан Златоуст пише съвсем правилно: „Струва ми се, че тук Той не говори само за онези, които са били милостиви чрез разпределяне на имуществото, но и за онези, които са били милостиви чрез дела. Защото пътищата на милосърдието са разнообразни, а тази заповед е широка“. Що се отнася до помилването на милосърдните, според някои тълкуватели то се разбира в смисъл на помилване само по време на Страшния съд. Но е малко вероятно Спасителят да е имал предвид подобно ограничение. Разбира се, милостивите ще бъдат помилвани на Страшния съд, но това по никакъв начин не пречи да бъдат помилвани и в този живот.