„Казаното в закона, е наречено най-малко; а това, което Христос е искал да каже – най-голямо“ (Августин). В речта на Христос (в гръцкия текст) се срещат редица аористи в подчинително наклонение (λύσῃ, διδάξῃ, ποιήσῃ καὶ διδάξῃ), и два пъти „ще се нарече“ (κληθήσεται), изявително наклонение. Оттук се прави извод, че „наруши“ и т.н. и „поучи“ не обозначават действия, които са едновременни, съвременни едно на друго или съпътстващи се. Не сега и не едновременно ще се нарече, когато ги наруши, но в бъдещето, в Небесното Царство.
Думата „най-малките“ (заповеди) съответства на „най-малък“ (ще се нарече); но който направи, т.е. изпълни, една от „най-малките“ заповеди и научи на нея и другите, ще се нарече “велик”. Тук обаче не става дума за механично изпълнение на заповедите, от най-малката до най-голямата, а за разумно, вътрешно и духовно изпълнение. Следващият и по-нататъшните стихове ще обяснят тази мисъл.