Солта на земята, градът, който стои на планина и се вижда от всички, „вие сте светлината“, светилниците, които никой не слага под съда – и след това отново „светлината“, която трябва да свети на всички хора – всички тези поетични образи тук се смесват, сякаш блестящо сияние от диаманти, които се обръщат ту в една, ту в друга посока. Светлината идва колкото от хората, толкова и от техните „добри дела“, които са им присъщи. Нека хората да видят тези дела и да прославят небесния Отец за тях.
Думата καλός (= лат. pulcher) в израза τὰ καλὰ ἔργα насочва повече към външната красота на делата, “към проявата на доброта в похвални действия”, отколкото към мисълта за тях или за техните морални и теоретични достойнства.
Разликата между ἄγαθός и καλός е трудно да се изрази на руски език. И двете думи означават “добър”. Но първата означава добър сам по себе си, независимо от външната проява, а втората означава преди всичко красив, приятен, който се харесва. Тук Спасителят говори за дела, които са не само добри, хубави сами по себе си, но и красиви, приятни на външен вид, чиято светлина е толкова приятна и необходима, колкото светлината на слънцето или на светилото в тъмна стая.