Срв. Лука 4:5
„Тогава дяволът Го завежда. Неопределеното „тогава“ не показва колко време е преминало между първото и второто изкушение. По някакъв, напълно неизвестен, начин Иисус Христос е бил взет „в светия град“. Всички екзегети единодушно тълкуват, че „светият град“ е Йерусалим, макар той и да не се назовава тук по име. На това, от една страна, указва определителният член (τήν), а от друга – че тези думи се използват от евреите именно за обозначаването на Йерусалим (виж Мат. 27:53; Откр. 11:2, Откр. 21:2, Откр. 22:19 и др.). Има основание да се мисли, че при Филон храмът не само се е наричал свят, но и „свят на светите“, тоест, че Филон обозначава с тази дума не само «светая светих» в храма, но и целия храм. Следващите думи на този стих доказват, че под светия град се разбира именно Йерусалим: “и Го поставя на храмовата стряха”.