Буквално: „и приближавайки се, изкусителят Му рече“. Тълкувателите имат разногласие относно формата, която дяволът приел по време на изкушението. Едни от тях мислят, че това било реално, външно, но чисто духовно явление и на дявола не е било нужно да приема някакъв външен образ, което само би възбудило подозрение в изкушаваното Лице и тогава изкушението не би имало голяма сила.
Други считат, че дяволът, приближавайки се към Спасителя, приел някаква външна форма (най-вероятно, на човек), като си останал дявол.
Първото мнение се опира на нашия собствен духовен и вътрешен опит, когато ние понякога сме подложени на най-силни изкушения, изобщо не забелязвайки изкусителя, но при все това отнасяме своите изкушения именно към него. Ако обърнем внимание на това, че акцентът в Евангелията се поставя повече върху изкушенията, отколкото върху личността на изкусителя, която не се описва ясно, то е възможно да допуснем, че изкушавайки Христа, дяволът не е приел външен образ. На такова тълкувание изглежда не пречат и изразите, които в крайна сметка намекват на някакъв реализъм на явлението, като например „пристъпи, „взе Го“, „постави“, „говори“” и т.н., защото всички те може да бъдат обяснени антропоморфично, както се обясняват подобни изрази и по отношение на Самото Божество. Ако, обаче, приемем такова обяснение, то ще бъде необходимо да допуснем, че цялото изкушение се е случило в пустинята и че поставянето на Христос на покрива на храма и след това отвеждането Му на висока планина са били само мними явления. Възразявайки на това, някои екзегети допускат, че дяволът е приел действителен, реален образ на човек.
„Ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове“. Справедливо се отбелязва, че в условното „ако“ тук не се изразява съмнение на дявола в достойнството на Христос като Син Божи. Ако дяволът се съмнява в това, то не би могъл да предложи на Христос да извърши такова чудо като превръщането на камъните в хлябове. По такъв начин думите на дявола имали подбуждащ смисъл. Ти (като Раб, олицетворение на раба-човек) почти умираш от глад, но Ти не трябва да умреш, защото и на Теб Самия, и на мен е добре известно, че Ти си Син Божи. Ти неотдавна бе открито признат за Син Божи по време на кръщението. Затова за Тебе, изобщо не е трудно да се погрижиш за Себе си. Трябва само да кажеш една дума и тези камъни, които Ти виждаш, веднага ще станат хлябове.