Тези думи изглежда, че не означават приблизително четиридесет дни, тъй като за обозначаване на приблизителност в гръцкия език се употребяват специални наречия. По отношение на поста на Спасителя може да се постави единственият въпрос: възможно ли е за човек да прекара толкова време изобщо без храна и може ли след това да остане жив? Известно е, че преди няколко години в Америка са направени редица подобни опити и тези опити под наблюдението на лекари са доказали, че човек, дори и обикновеният човек, може да издържи пълен четиридесетдневен пост. А за душевното състояние на Спасителя в пустинята е трудно да се съди. Но по-естествено ни се струва обяснението, според което това време е било прекарано в непрестанна молитва. Такова обяснение поставя четиридесетдневното пребиваване в пустинята във връзка с обстоятелствата на самото кръщение. “Иисус, след като се кръсти, се молеше”, се казва в Евангелието според Лука (Лука 3:21). А защо да не се предположи, че и по-нататъшното Негово пребиваване в пустинята е било продължение на тази молитва на кръщението? Той и след това много пъти се е оттеглял в уединени места за молитва.
Не е нужно да се предполага, че цялото време на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Той е прекарал напълно без сън, както мислят някои тълкуватели. Това едва ли е било възможно за неговата човешка природа. Но че Той не вкусвал никаква храна, това става ясно от свидетелството на Лука, който уточнява, че Той „нищо не яде през тия дни“ (Лука 4:2). В Евангелията на Матей и Лука се посочва, че Той „най-сетне огладня“. Става ясно, че едва в края на Своя продължителен пост Христос почувствал глад, но е възможно да се мисли и, че Той през целия пост е чувствал глад, който се засилвал прогресивно към края на поста и най-сетне станал силен и непоносим. Към това насочват думите ὔστερον ἐπείνασεν.