На гръцки речта в тези стихове се отличава с необикновена красота, тя е почти ритмична и съразмерна, звучна и музикална. Тези стихове са взети от Ис. 9:1-2. При сравнението с превода на Седемдесетте се забелязват силни отклонения. При Седемдесетте буквално е така: „Това първо изпей, скоро направи, страна Завулонова, ти, земя Нефталимова, и останалите, които са в крайморската област и отвъд Йордан, езическа Галилея. Народе, ходещ в тъмнина, виж великата светлина; живеещите в страната на смъртната сянка, светлина изгря за вас (над вас)“. В превода на Седемдесетте еврейският текст е преведен с напълно неправилни гръцки изрази, но при това начинът им на изказ остава по-скоро еврейски, а не гръцки. Разликата между превода на Седемдесетте и текста на Матей ни подсказва, че Матей в настоящия случай е взел текста не от гръцки, но от арамейски или еврейски. Към това сочи и формата ὁδόν (винителен падеж), свойствена за еврейския език.
„Смисълът на еврейския текст (Ис. 8:23–29:1) също е неясен сам по себе си и още по-тъмен го прави преводът на Седемдесетте» (Т. Цан, 1905). Буквално от еврейски: „В предишните времена Той (Бог) счете за малка земята Завулонова и земята Нефталимова, но в следващите ще я счете за важна, – крайморския път, от другата страна на Йордан, езическа Галилея. Народът, който върви в тъмнина, ще види велика светлина, живеещите в страната на гробния мрак, ще ги осияе светлина”.
Гръцкият текст на Матей е възможно да се чете по два начина, в зависимост от това как е поставена запетаята:: „на крайморския път, отвъд Йордан“, или: „на крайморския път отвъд Йордан“. По-вероятно е първото. Както се вижда, тук се обозначават различни местности, център на които става Капернаум, а именно: 1) земята Завулонова и Нефталимова на крайморския път, тоест, не цялата, а само прилежащата към езерото област; Горна Галилея, нейната част принадлежала на Нефталимовото коляно, където езичниците са се били смесили с юдеите (1 Мак. 5:15); 2) областите, разположени отвъд Йордан, тоест, Перея. Жителите на тези населени места са определени като народ, живеещ „в мрак“ (ἐν σκότει) и в страната и сянката на смъртта. Ако те са били такива по времето на Исайя, дали са такива и по времето на Христос? Тяхното опустошаване пророкът приписва, разбира се, на варварските нашествия (Ис. 8) и след това преминава към описването на по-добри дни. В Христовите времена едва ли жителите на изброените страни са се намирали в по-голям мрак отколкото другите, макар че съдът над разположените близо до езерото градове (Мат. 11:21 и сл.) да свидетелства за развитието сред тях на неестествени пороци, които, разбира се, никога не са признак за високо развитие.