Срв. Марк 1:13
Думите на Лука 4:13: „до някое време“ хвърлят известна светлина върху характера на трите изкушения, показвайки, че те са били основни, изключителни и много силни, но и че дяволът е изкушавал Христос и след това. Тъй като не знаем дяволът да се е явявал на Христос в някакъв чувствен вид, за да Го изкушава, то можем да направим заключение, че и първите три главни изкушения също не са били грубо чувствени, тоест, че дяволът и по това време не Му се явявал в някакъв чувствен вид.
„И ето, Ангели дойдоха и Му служеха“. При Лука няма нито дума за служението на Ангелите, при Марк думата Ангели е членувана, при Матей – не е членувана. Трудно е да се обясни на какво се дължи подобна разлика, но тя едва ли дава право да се смятат срещащите се при Марк и Матей сходни изрази (Марк: καὶ οἱ ἄγγελοι διηκόνουν αὐτῷ; Матей: καὶ ἰδοὺ ἄγγελοι προσῆλθον καὶ διηκόνουν αὐτῷ) за доказателство, че от втората половина на 11-тия стих на Матей, който по-рано заедно с Лука следва неизвестен източник, но сега отново се връща към Марк 1:12-13.
Било ли е явяването на Ангелите видимо или духовно, е неизвестно. Но каквото и да е било то, очевидно да се добавя към евангелския разказ добавка, че Ангелите „служеха“ на Христа – с това, че Му донесли храна, е произволно. Може и да е било така, но за това нищо не се казва в Евангелията. Логическото ударение както при Матей, така и при Лука очевидно не е върху това, с какво са служели Ангелите на Христос, но върху това, че те са служели именно на Него. Дяволът изисква от Него поклонение, а Ангелите Му служели. Подобна рязка промяна при посочването на отношенията едва ли може да се смята само за метафорична. Изразът διηκόνουν (служеха) означава някаква продължителност на служението, но не е кратковременен акт на поклонение. В някои случаи то се използва за „служене“ или „прислужване“ пред масата (Лука 4:39, Лука 10:40, Лука 12:37, Лука 17:8; Матей 8:15; Марк 1:31; Йоан 12:2), но невинаги се употребява в такъв смисъл, а означава и по-общи услуги. Тук може да забележим, че служението на Ангелите съответствало на намерението на Самия Христос да „служи“. За разлика от δουλεύειν – διακονεῖν, означава непринудено и с любов служение. Когато не било необходимо, Христос не се ползвал от служението на Ангелите (виж стих Мат. 4:6; Мат. 26:53), но в необходимото време те започнали да Му служат, като на раб на Яхве (Ис. 52:13 – 53:12), по волята на Самия Яхве.