Двойната употреба на „ето“ (ἰδοὺ) в стихове 16 и 17 указва на новостта и необичайността на явленията.
„глас от небесата“ – на гръцки φωνή означава собствено “звук”. На евр. „кол“ (срв. Изх. 9:28; Пс. 28:3), но едва ли “бат-кол” – “дъщеря на гласа”, което се среща в равинските писания, макар че думата “бат-кол” е равна по значение на “кол” (“бат-кол” на арамейски всъщност означава “слово” – бел. ред.).
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ При Марк (Марк 1:11) и Лука (Лука 3:22) изразът на Матей “този е” (οὖτος – този, той) е заменен с: “Ти си Моят възлюбен Син”. В подобно изречение по време на Преображението (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лук. 9:35; 2 Петр. 1:17) изразът “Ти” навсякъде е заменен с “Този” (οὖτος). От това сравняване на небесните думи, изречени по време на Кръщението, можем да направим извод, че евангелистите не са ги предавали съвсем точно.