Актът на принизяване на Спасителя бил още по-забележителен с това, че бил скрит от външните погледи, освен може би за Йоан. Няма причина да мислим, че някой друг освен Йоан е видял и разбрал себепринизяването на Месията по онова време. Тъй като само Йоан го е видял, то и съпътстващата принизяването слава на Месията била открита само за Кръстителя. Христос му се подчинил като Раб и този Раб веднага е провъзгласен за Син.
„и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий“ Един от вариантите за превод е “и ето, небесата се отвориха (думата “Му” е пропусната в някои кодекси) и той видя Божия Дух”. Как е станало това отваряне на небето, не можем да съдим или да си представим. Мисълта, изразена тук, става разбираема ако предположим, че под небеса тук се разбират облаците (така смятат св. Йоан Златоуст и други).
„видя“ – кой? Оригиналът не казва нищо по този въпрос, но според смисъла на речта би трябвало да отнесем тази дума преди всичко към Иисус Христос. В Евангелието от Марк (Марк 1:10) думата “Йоан”, вмъкната в руския превод, е подчертана. В Лука видението на Йоан и Христос на гълъба не се споменава и събитието се представя обективно, тоест независимо от наблюдавалите го. В Евангелието на Йоан (Йоан 1:32-34) видението се приписва само на Кръстителя, но това не изключва възможността Христос също да е видял гълъба.
Духът Божий слязъл върху Иисус Христос във вид на гълъб. Буквално, като че ли (ὠσεί, съставено от ὠς и εἰ като че ли, все едно, пред числително – около, почти). На тази основа някои тълкуват явлението в духовен смисъл или поне смятат, че Светият Дух само приличал на гълъб, бил е “като че ли” гълъб, но всъщност не е бил действително видим гълъб. Но в подобни тълкувания се крие тяхното опровержение. Ако явлението е било съвсем духовно, а гълъбът е само словесен образ, образно изражение, защо е било необходимо да се въвежда? Би могло да се каже директно: Светият Дух слезе върху Христос; или: Той се изпълни със Светия Дух. Конкретният и осезаем “гълъб” свидетелства за реалността на появата на гълъба в сетивна форма. Самото явяване на гълъба (а не на орел, например) тук има символично значение и показва характера на Христовата дейност. В появата на гълъба се подразбират два факта: спускането на гълъба и приближаването му към Иисус Христос. Възражението, че ако Иисус Христос е бил този, който е видял гълъба, гръцкият текст е щял да използва израза “върху Себе Си” (ἐφ´ ἑαυτόν), няма особено значение (срв. Евр. 9:7, където вместо αύτοῦ е поставено ἑαυτοῦ).