„В онези дни“ . Ако разполагахме само с едно Евангелие, това от Матей, то, четейки го, щяхме да си помислим, че изразът “в онези дни” се отнася до думите на евангелиста за установяването на Йосиф в Назарет. И тъй като това е станало по време на детството на Спасителя, бихме отнесли и появата на Йоан пред народа към времето на Христовото детство. Но това първо впечатление, което човек придобива при четенето на този евангелски откъс, скоро бива поправено, защото евангелистът говори за кръщението на народа от Йоан във връзка с кръщението на Самия Спасител (Мат. 3:13 и след това), както и за последвалото Негово изкушаване (Мат. 4). И в двете събития Христос е вече възрастен мъж. Защо евангелистът, пристъпвайки към описание на събитията от Йоановото кръщение, не започва този раздел по някакъв друг начин? Защо не е казал например вместо “в онези дни” – в онези години? Защо не е казал изрично: когато Иисус навърши или навършваше тридесет години? За да отстраним тази трудност, ще трябва да сравним израза “в онези дни” с еврейското “бейямим гагем”, което има същото значение и също се използва за обозначаване на неопределено време.
Например, в Изх. 2:11 (според буквалния превод): “и беше в ония дни, и велик бе Мойсей” и т.н. (вж също: Изх. 2:23; Ис. 38:1. В руския превод и в синодалния български превод: „След много време, когато Моисей порасна, бел. пр.).
При евангелистите Марк (Марк 1:9) и Лука (Лука 2:1) е използван буквално същият израз с тази разлика, че отнасяйки се до скорошни събития, той е поставен с определителен член (ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις – Марк; ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις – Лука). Оттук може да се направи извод, че ако Матей беше искал да обозначи времето на детството на Спасителя, то би употребил определителен член пред думата „дни“. Ето защо изразът на Матей се смята за неопределен, общ, използван не толкова за обозначаване на точното време на събитията, колкото за преминаване към описание на нови събития. Матей също така употребява често думата „тогава“ – но не за да посочи времето, а просто за да препрати към предишен разказ (Мат. 3:13, Мат. 4:1, Мат. 9:14, Мат. 11:20 и др.). Най-близко до това съответстват нашите славянски изрази “во дни оны” или “во время оно”. Думата “онези” (ἐκεῖνος, от ἐκεῖ “там”, означаваща собствено “тамошен”, или, отнесена към времето, “тогава”) може да се разглежда като обикновено противопоставяне на тогавашното време – времето на писателя.
Въз основа на допълненията от Евангелието от Лука (Лука 3:1) можем да определим времето на появата на Йоан при река Йордан. Според Лука това се случило “в петнадесетата година от царуването на Тиберий кесар”. Тиберий (като се брои времето на съвместното му управление с Август) се възкачва на престола, според нашето изчисление, в края на 11-та или началото на 12-та година след Христа. (765 г. от основаването на Рим), Август умира през 14-ата година (767 г. от основаването на Рим); Петнадесетата година на Тиберий, от съвместното му управление с Август, се пада, според нашите изчисления, на 30 г. сл. Хр. (780 г. от основаването на Рим). Тъй като сега почти всички екзегети приемат, че Христос се е родил в края на 749 г. от основаването на Рим, или две-три години по-рано от началото на нашата християнска ера (Митр. Филарет Дроздов, Библейская история. 1866), то това означава, че през първата година от нашата ера Христос е бил на около три години, а през 26-ата (30-ата) е бил на около тридесет години, което е в пълно съгласие с описанието на Лука (Лука 3:23). Освен това, ако приемем, че древното отбелязване на времето на раждането на Христос на 25 декември (749 г.) е вярно и че Йоан е бил с шест месеца по-възрастен от Христос (Лука 1:26), можем приблизително да определим и времето, когато са се случили събитията, описани в тази глава от Евангелието на Матей. Като броим шест месеца назад от 25 декември, стигаме до 24 юни – времето на раждането на Кръстителя. Следователно, когато е започнал да проповядва, той е бил на 30 години и кръщаването на народа в Йордан може да се датира в периода от 24 юни до 25 декември 779 г. или 29 г. сл. Хр. (според нашето летоброене). Това съображение се подкрепя от факта, че Йоан е бил от свещенически род, а свещениците не е трябвало да започват служението си преди тридесет години (Числа 4:3), макар че по-късно този период очевидно е съкратен (1 Пар. 23:24; 2 Пар. 31:17).
„Йоан“ – на евр. Йоханан или Йегоханан означава Бог е милостив, както Йеровоам, Июй, Йорам, Йезавел и др., където „Йе“ или „Йо“ е префикс, означаващ Бог.
„Кръстител“ означава буквално този, който потапя (във вода). Преди това Матей не е казал нито дума за предишния живот на Кръстителя, нито за баща му и майка му, нито за възпитанието му. При него Йоан се появява директно от пустинята и проповядва на хората. Можем да предположим, че той вече е бил познат на онези читатели, за които е било написано Евангелието на Матей. Говорейки за Кръстителя, Йосиф Флавий го нарича Йоан, наричан Кръстител (Юдейски древности, XVIII, 5, 2).
„Проповядва“ – в гръц. текст е използвано причастието „проповядвайки“ (κηρύσσων). Използваната тук гръцка дума има постоянно и определено значение, както при класическите автори, така и в Библията и Новия завет, на тържествено провъзгласяване на нещо. Вестителите (κήρυκες) са изпълнявали задълженията на глашатаи, изпращани от царя или други важни лица, за да съобщават за царските заповеди, събранията, началото на войната и победите. Думата е използвана в този смисъл в Библията, напр: Например: Кир “заповяда да обявят” (κηρύξαι) “по цялото му царство” (2 Пар. 36:22). Като тържествено обявление думата κηρύσσειν се различава от изразите “съобщавам блага вест” (ἀγγελλειν, ἐπαγέλλειν), “поучавам” (διδάσκειν) и “проповядвам” (λέγειν, ὁμιλεῖν). Думата κηρύσσων обозначава по принцип тържествено и кратко известие. Това разбиране на думата е напълно съвместимо с последващото свидетелство на евангелиста за проповедта на Йоан.
„в Юдейската пустиня“ – Под думата “пустиня” тук не се разбира напълно гола пустиня, лишена от всякаква растителност и население, а такова място, което има малко култура, население и растителност, но е удобно за паша. Юдейската пустиня е най-голямата в Палестина, ограничена на север от пустинята Йерихон, която се намира почти по средата на линията, минаваща от северния край на Мъртво море до Йерусалим, на изток от Мъртво море, на запад от планините на Юдея и на юг от пустините Син и Едом, и се състои от няколко, по-малки пустини: Ен-геди или Ен-гадди, Маон, Зиф и Текойската. Юдейската пустиня, макар и да имала население, винаги е била сурова и страшна. Йоан е проповядвал в пустинята близо до Йордан. Под това не трябва да се разбира пустинята на Текой, а Йерихонската, която се нарича Юдейска пустиня само в общ смисъл (вж. Съд. 1:16; Навин 15:62).