“И тъй” (οὖν) е добавено в много кодекси, но обикновено се смята само за глоса, макар и “правилна”. В някои ръкописи тя е заменена с думата “сега”, която на гръцки е подобна на “следователно” (νῦν – οὖν). Но независимо дали οὖν се признава за автентична или не, стих 19 е извод от предишните думи на Христос, и то съвсем евангелски. Христос казва, че на Него е дадена “цялата (всяка) власт на небето и на земята”. Би могло да се очаква, че след това Той ще предаде тази власт на учениците Си и ще каже: “Идете, господствайте… Вместо това обаче стои: “Идете, научете”…. Учете, защото на Христос е дадена цялата власт. Думата “учи” (μαθητεύσατε) не може да бъде преведена точно. Ако Христос искаше да каже “учи”, тук щеше да бъде поставен друг глагол – μανθάνω. Μαθητεύω не означава “да преподавам”, а да поставя хората в същото положение и отношение към Христос, в което са били дванадесетте, седемдесетте и другите. Всички те са станали ученици на Христос без предварително обучение. Смисълът на израза следователно е, че учениците е трябвало да отидат, според заповедта на Христос, при “народите” и да придобият сред тях ученици (последователи) на Христос.
Под πάντα τὰ ἔθνη се разбират всички народи на земята, като не се изключват и евреите. По-нататък αὐτούς е от мъжки род, не се съгласува с ἔθνη (среден род), но очевидно се отнася за него. Обяснението е, че тук се имат предвид както самите народи, така и отделни лица сред тях. Изпълнявайки тази Христова заповед, апостолите никога не са се съмнявали, че всички – и юдеи, и езичници – трябва да бъдат приети в Христовото Царство или в Църквата. Съмнения в по-късната апостолска епоха възникват единствено по отношение на обрязването и еврейските ритуали като цяло – дали езичниците трябва да бъдат приети в Църквата, след като преди това бъдат обрязани, или не.
Относно по-нататъшното “кръщение” (βαπτίζοντες) имало много спорове: дали то трябва да се разбира в буквален, или само в духовен смисъл; дали кръщението трябва да се извършва чрез потапяне, или чрез обливане, или чрез поръсване; дали трябва да се кръщават деца, или само възрастни, и то точно тези, които преди това са били научени на християнските истини. Всъщност всички тези въпроси принадлежат към сферата на практическото богословие. Разглежданият стих от екзегетична гледна точка изглежда има само общо значение, без да уточнява дали трябва първо да се учи, а след това да се кръсти, или обратно, или пък едновременно. Целта на Христовата заповед е да бъдат привлечени хората в Неговото Царство, като бъдат кръстени и научени, научени и кръстени. Но под кръщение тук се разбира не само духовен акт, но и физически акт (обикновено кръщение). Гръцката дума βαπτίζοντες означава потапяне. В BD стои е βαπτίσαντες (аорист). Последните думи са трудни за тълкуване и са били предмет на много разсъждения.
Възможно е обаче да се установи, че “в името” не съответства на еврейската формула “бе шем”, в който случай гръцкото би било ἐν τῷ ὀνόματι, съответстващо на латинското in nomine, и би означавало: кръщавам с произнасяне на името или в общение (ἐν) с Отца, Сина и Светия Дух. Гръцкият израз εἰς τὸ ὄνομα съответства на еврейското “ле шем”, ” за името”, т.е. да кръщавате хората за признаване на името на Отца, Сина и Светия Дух, за усвояване на една от най-важните новозаветни истини за Троичността на Лицата на Божеството. Просто и кратко можем да кажем, че кръщението изразява “принадлежността” на хората към Царството на Отца, Сина и Светия Дух. По силата на самия акт на кръщението човек става член на Христовата Църква – прощава му се първородният грях и той става участник във всички по-нататъшни благодатни християнски дарове. Ὄνομα (“име”) се използва в единствено число. Това показва единството на Лицата на Светата Троица (в противен случай би се казало εἰς ὀνόματα).
(Срв. Марк 16:15)