Матей не съобщава за многобройните последващи явявания на Христос и за Неговото възнесение. Вместо това неговото Евангелие завършва с възхвала на Раба на Яхве, сега прославен Месия. Речта на евангелиста тук е възвишена и величествена въпреки цялата й простота. За настоящия стих няма паралел при другите евангелисти; може би той трябва да се търси в 1 Кор. 15:6. Незначителни подробности, като например точната планина и време, когато се е случило събитието, може би поради смайващото величие на самото събитие, тук са пропуснати от евангелиста. Няма и следа от “петстотинте” братя, но се говори само за единадесетте ученици.