Тук Спасителят повтаря почти дословно думите на ангела към жените при гроба (ст. 7). Малко вероятно е тези думи да са били повторени, ако евангелистът е разказвал измислени факти. Но това повторение е дало повод на различни екзегети да определят по различен начин смисъла на Христовите думи. Някои са смятали, че тук става дума за продължение на предишния разказ. Други пък смятат, че става дума за вмъкване, което не принадлежи на предишната реч. Тези различни предположения имат единственото основание, че думите на Христос са повторение на казаното от ангела преди това. Изглежда, че евангелистът тук е искал само да обобщи главния факт, че Христос е възкръснал от мъртвите, без да навлиза в подробности. Защо това е така, засега не може да се реши поради липса на данни.
Майер, считайки частта от Марк 16:9-20 за неавтентична, разделя всички явявания на Христос на три категории: 1) чисто галилейски, за които говори само Матей; 2) чисто юдейски, за които говорят само Лука и Йоан, с изключение на Йоан глава 21; 3) смесени при Йоан с допълнението на Йоан 21. Това разделение е изкуствено и не може да се съгласим, че Матей не казва нищо за явяванията на Христос в Юдея.
Καὶ ἐκεῖ μὲ ὄψονται (“там ще Ме видят”). Това изречение е независимо от предходното ἵνα. Възкръсналият Спасител нарича тук учениците Си Свои братя.