Както винаги, публичната екзекуция била наблюдавана от голямо множество, което преминавало на тълпи близо (παραπορευόμενοι) до Кръста. Минаващите упреквали Христос, ругаели Го и изразявали злорадството си, като кимали или клатели глави (срв. Йов 16:4; Пс. 21:8, 108:25; Ис. 37:22; Иеремия 8:16). Разбира се, не всички си спомняли думите на Христос за разрушаването на храма и възстановяването му след три дни. Но е очевидно, че тези думи някога са били чути от хората, били са повторени по време на процеса срещу Каиафа и вероятно са се предавали от уста на уста. Реалността е била напълно противоположна на това твърдение на Христос. Всичко тук говорело за крайно страдание и унижение. Красивите кръстове с изображения на Спасителя съществуват само във въображението на художниците. В действителност не е имало нищо подобно. Не бива да си представяме тук нищо друго освен ужас и огромно страдание. И този ужас, това страдание предизвиквали не състрадание, а присмех!
(Срв. Марк 15:29 – 30).