При тримата евангелисти “тръненият венец” е наречен почти идентично στέφανον ἐξ ἀκάνθων (Матей и Йоан) и ἀκάνθινον στέφανον (Марк). Какво растение е било използвано за изплитането на венеца, е трудно да се каже. Ἄκανθα означава “тръни”, които изобилстват в Палестина (вж. коментарите към Мат. 7:16, 13:7). Предполага се, че е било обикновено трънливо растение, което арабите наричат нава или пивка, с много малки бодливи иглички, много гъвкаво. Някои казват, че това е бил rhamus paliurus или така нареченият spina christi. В близост до Йерусалим и сега има много бодливи трънаци. След като поставили трънения венец на главата на Христос, войниците Му дали в дясната ръка “тръстика” (κάλαμον), тръстикова пръчка и изобщо каквато и да е пръчка, която трябвало да означава царски скиптър.
Пред тях се намирал един смешен Цар, който Комуто било чуждо всяко царско достойнство. Войниците се приближили до Христос с престорени и подигравателни изрази на почит и преданост, като Го поздравили с обичайния поздрав χαῖρε (здравей), Царю юдейски, и коленичили пред Него.