Според юдейския обичай, когато определяли смъртното наказание, съдиите в знак на това, че са произнесли правилната присъда и ще носят отговорност за смъртта на осъдения, полагали ръцете си на главата му и казвали: “Кръвта ти е на твоята глава” (2 Цар. 1:16; ср. Мат. 23:35; Деян. 18:6; Йер. 2:35). Това, което юдеите са искали да кажат, е, че ако Христос е бил разпнат, те поемали отговорността за Неговата екзекуция – и не само те, но и децата им, нека бъдат отговорни за това. Ясно е, че тези думи първоначално не са били изречени от всички присъстващи, а само от неколцина и едва след това са започнали да се чуват сред развълнуваната тълпа. Може би някои са казали: τό αἷμα αὐτοῦ ἐφ´ ἡμᾶς, а други са добавили: καὶ ἐπὶ τεκ´να ἡμῶν. Трябва да се отбележи, че еврейският или арамейският вик може да е бил малко по-кратък от гръцкия или руския текст и по този начин да е бил по-подходящ да се подеме като вик от огромната народна тълпа. Ясно е, че децата на евреите са отговорни за кръвта на Праведника само доколкото са участвали или участват в нечестието на своите предци.