Проклятия и клетви се чували от устата на Петър в момент, когато пред очите му бил Самият страдащ Господ и Учител. Матей и Марк не споменават за това, но Лука го казва ясно. Така че Петър веднага забелязал, щом Господ “погледнал” към него. Това го накарало да изпита изключителен срам и разкаяние. Без да обръща внимание на никого сега, той се втурнал от двора (ἐπιβαλών – Марк) и избягал в тъмнината на нощта, без да е преследван от никого; останал някъде насаме, той се залял с горчиви и изгарящи (πικρῶς – Матей и Лука) сълзи – каквито може би малко хора оттогава са проливали, защото тези тайни сълзи на Петър с течение на времето станали прочути.