(срв. Марк 14:61).
Иисус Христос мълчал, защото в лъжливото свидетелство не се посочвало никакво престъпление. Освен това мълчанието винаги е най-добрият отговор на всички видове клевети и лъжесвидетелства. Хората, които лъжат и възнамеряват да лъжат, винаги са трудни за убеждаване в истината, защото на опроверженията, които я изясняват, отговарят с нови лъжи.
Добре се вижда, че всички тези фалшиви свидетелства са били само повод за обвинението, докато истинският и главен момент, заради който първосвещениците е трябвало да осъдят Христос, подобно на привидение, е оставен на заден план. По подобен начин политическите убеждения често не се преследват сами по себе си, а човек е подложен на различни видове тормоз, понякога без връзка с действията, които се считат за основно престъпление. Това, което често се случва в сферата на политиката, става и в областта на религията. Новостта на Христовото учение, неговата морална несъвместимост с разбиранията, обичаите и дейността на разбойническия вертеп – това е основното нарушение на Христос в очите на този вертеп. Но е неудобно да се говори за това, защото всъщност то не е било престъпление.
Оттук произтича и придирчивостта само към дребните факти, независимо дали са въображаеми или действителни. Но съдиите на Христос били наясно, че тези дребни обвинения и лъжесвидетелства не са равностойни (οὐδὲ οὕτως ἴση ἦν ἡ μαρτυρία αὐτῶν – Марк 14:59), не изпълняват целта, която е била замислена, а именно, да предадат на смърт Христос. Това подтиква първосвещеника към по-решителна стъпка. Защо да се събират дребни фалшиви свидетелства? Защо да си губим времето с дребни въпроси? Трябва да се заемем с най-важния от тях. Кайафа вероятно се изправил от мястото си, което се намирало в самия център на съдебния полукръг, и тръгнал към обвиняемия. Сред съдиите, както трябва да предположим, настъпило дълбоко мълчание.
И сега първосвещеникът произнесъл тържествените думи: “Заклевам те в живия Бог…” Каяфа не изрекъл клетва, а заклинание. Той заклева Христос чрез живия Бог да му каже истината. Първосвещеникът знаел, че Христос и преди е наричал Себе Си така. По негово мнение това било самоизтъкване, присвояване на най-високото достойнство от всичко, което всеки човек можел да посмее да направи. Сега първосвещеникът искал да изтръгне от Христос официално и публично признание, че Той наистина е виновен за такова престъпление.