В Йоан речта на Спасителя е адресирана (в гръцкия текст) до Юда.
Спасителят научава, разбира (γνούς) за какво разсъждават учениците. Изглежда, че тези разсъждения са се водили на известно разстояние от Него. Трудно е обаче да се предположи, че всички ученици са били недоволни; а тези, които са били недоволни, са се стараели Спасителят да не чуе думите им. Единствено Юда е можел да изрече думите на висок глас, така че Христос да го чуе, и чрез тях да потвърди правилността на ропота си.
“Защо смущавате” – τί κόπους παρέχετε, тоест “защо причинявате трудности”, “създавате безпокойство”. Защото (γάρ), ако предполагате, че Аз съм достоен за някакво добро дело от страна на тази жена, можете да видите, че сега тя извърши такова добро дело за Мен. Ἔργον καλόν – не само добро дело, но и красиво на вид, приятно (вж. коментара върху Матей 5:16). То беше още по-красиво, защото жената “сама не знаеше какво прави” и “простотата на нейното действие само го направи още по-красиво”.