В стих 41 думата κατηραμένοι, “прокълнати”, привлича специално внимание. Тя идва от ἀρά или ἀρή – молитва, молба; в гръцкия епос и при поетите се използва в смисъл на “нещастие”, “беда”, “наказание”, “наказание от боговете”. Гърците дори са имали богиня на проклятието и смъртта, която е била наричана така. В Новия Завет думата κατάρα и καταρᾶσθαι се използва няколко пъти и винаги очевидно като противоположност на εύλογία – благословение (Мат. 5:44; Марк 11:21; Лука 6:28; Яков 3:9-10; 2 Пет. 2:14; Рим. 12:14; Гал. 3:10, 13; Евр. 6:8), както и на настоящото място (за подробности вж. Кремер под ἀρά и κατάρα). Така с думата “проклети” тук се означават такива хора, на които е било казано слово, което им е донесло бедствие, гибел, смърт и “вечен огън”. Тук проклятието трябва да се разбира в смисъл на осъждане. Но се обръща внимание на факта, че формално проклятието тук не се приписва на Бог Отец, а “е изречено сякаш в безлична форма”. Под израза “вечен огън, приготвен за дявола и неговите ангели”, както и на други места в Новия Завет, може да не се разбира веществен огън, а просто мъчение, което ще бъде вечно (вж. Иуда 1:7).