(Срв. Лука 19:22.)
За предишната радост от срещата с първите двама роби вече не може да става и дума. Предишната ласкава и спокойна реч сега се превръща в заплашителното дихание на бурята. Отново е неправилно мнението, че господарят тук опровергава клеветата на роба (servus autem malus appellatur: quia calumniam domino facit, – Йероним) или говори тук само хипотетично, предполагаемо (ὑποθετικῶς τὸν λόγον προήγαγγεν, Евтимий Зигабен). Тук няма опровержение на клеветата, няма хипотетичност. Думите на роба се признават за справедливи, но господарят е толкова властен и силен, че сякаш обикновеният морал няма никакво значение за него. Силата – ето кое е неговото право!
Затова алчността, хищничеството, любовта към печалбата, липсата на обикновена логика са добродетели при него. Ако жъне на чужда нива, това е правилно! Ако събира зърно в чуждата нива, това е законно! Рабът е бил наясно с това и то е било нещо, което е трябвало да вземе под внимание. Тъй като робът не е направил това, което е искал господарят му, той е предаден на съд, при това въз основа на принципи, които отново не са одобрителни от гледна точка на обикновената нравственост. Господарят повтаря почти изцяло думите на роба, които току-що е произнесъл, и му ги вменява като вина.