Срв. Лука 19:17. Под “много” може да се разбира цялото имущество, цялата къща (срв. Евр. 3:6). Изразите “добър” и “верен” се различават; първият показва абсолютната доброта, добротата сама по себе си, вътрешните добродетели на слугата, независимо от възложената му задача; вторият – отношението му към господаря и към собствеността му. Двата израза се различават като род (ἀγαθός) и вид (πιστός), родов и видов.
Под “радост” не трябва да се разбират каквито и да било празненства или пиршества, давани от господаря по повод на завръщането, а просто радостта от самото завръщане или от факта, че при срещата с първия и втория слуга всичко се оказало благополучно и че загубата, причинена от мързеливия слуга, била в изобилие покрита от печалбата, получена от другите слуги. Срв. Бит. 1:31, 2:2; Ис. 53:11; Евр. 4:3-11, Евр. 12:2; Откр. 3:21.